Готови ли са машиностроителните предприятия за кризисни ситуации?

Научени уроци от кризата с COVID-19

Коронавирусът изненада цял свят и се отрази на всички аспекти от обществения живот. Предприятията трябваше бързо да се адаптират и да приложат мерки за защита на живота и здравето на работниците си, да променят веригите си на доставки, вкл. до голяма степен доставчиците и клиентите си. Обичайно такива мащабни изменения се правят след сериозно обмисляне, провеждане на преговори, промяна и на начина на работа в предприятията, реконструкция на цялостната стратегия за развитие на бизнеса, които отнемат години. COVID-19 не даде такъв времеви комфорт на никого.

Още с въвеждането на извънредното положение в България бяха ограничени дейностите в предприятията. Сравнително бързо Народното събрание прие нарочен закон, с който да облекчи отчасти бизнеса и домакинствата. Министерският съвет прие правила за отпускане на компенсации, известни като 60/40, за работници, които трябва да си останат вкъщи или да преминат на намалено работно време. Работодателите трябваше да осигурят предпазни средства и дезинфектанти на работното място. Особено в производствените цехове при т. нар. „сини якички“, което включва и машиностроителния сектор, работата от разстояние е невъзможна.

Успя ли бизнесът да се адаптира

На този въпрос отговаряха работодатели и синдикати от машиностроителния сектор в няколко предприятия със сравнително стабилен социален диалог. До известна степен очевидно да. Почти всички са изпълнили базовите законови изисквания, но само едно от изследваните шест предприятия е въвело широк кръг мерки за защита на здравето на работниците си.

В 5 от 6 предприятия са предприети промени, които да ограничат събирането на голям брой работници на едно място. Някои компании са осигурили контрол на входа, за да не се допускат в затворените общи части служители с признаци на коронавирус, други са разместили смените. 2/3 от интервюираните синдикални представители смятат, че са направени необходимите промени за осигуряване на дезинфекция и висока хигиена на работното място. Но дори в тези предприятия, които традиционно демонстрират по-висока корпоративна отговорност, малка част са предоставили безплатни тестове и са насърчавали ваксинацията.

Синдикатите – партньори или тежест

Няма никакво съмнение, че решения, взети с участието на работещите, ги правят съпричастни и при прилагането им. Именно затова беше ключово важно всички мерки да се обсъждат предварително поне с представителите на заетите. В 4 от 6 машиностроителни завода е имало дискусии, преди да се предприемат каквито и да е стъпки. Там процесът е облекчен, включително поради факта, че работниците най-добре познават производствения процес и мястото си в него и биха могли да съобразят доколко определена мярка е приложима и би била ефективна.

Едва в две предприятия обаче са създадени кризисни щабове със съдействието на работниците и именно синдикалните секции там дават отлична оценка за нивото на социалния диалог. За съжаление, едва половината синдикални представители смятат, че в кризата мнението на техните членове е взето предвид напълно. Ръководството на една от компаниите изглежда тенденциозно пренебрегва синдикалните представители по почти всички въпроси. Посочено е, че мениджмънтът се обръща за консултации само към определени лица, които не са част от избраното от работниците ръководство на синдикалната секция.

Стратегии за справяне с кризи

В 2/3 от машиностроителните компании са разработени стратегии за управление на риска при евентуални бъдещи подобни предизвикателства. Ръководствата на повечето са съгласували с представителите на работниците възможните действия. Едно от предприятията въобще не се е подготвило за бъдещи пандемии или други, независещи от нея ограничения пред нормалната работа в сектора. А в последната синдикатът не разполага с информация за такива мерки въобще.

Може да се каже, че в по-голямата си част компаниите се опитват да предвиждат рисковете и вземат превантивни мерки срещу тях. Но и така половината от синдикалните секции не са включени в обсъждане на подобни стратегии, което сочи за недалновидност на ръководствата или за пренебрегване ролята на работещите в производствения процес.

Веднага след постепенното отшумяване на пандемията и икономическите и социалните ѝ последици настъпи следващата криза – енергийна и ресурсна, която е следствие от войната в Украйна и наложените санкции. Особено тежки за сектора са ограниченията на вноса на стомана, тъй като машиностроенето е пряко свързано с металургията. Очаква се последствията от тази криза да са много по-дългосрочни и да имат отражение върху всички аспекти на човешкия живот.

Навлизането от криза в криза показва колко важно е за стабилността на бизнеса да има предварително разработени стратегии за справяне с всякакви дестабилизации – здравни, военни конфликти, разстройване на веригите на доставки. И тук най-ключовият партньор са работниците, чието благоденствие зависи от устойчивостта на бизнеса, а предприятията от своя страна зависят от добре мотивирани и включени в процеса на вземане на решенията служители. Добронамереното сътрудничество между работодатели и синдикати е силен инструмент за преодоляване на затруднения от всякакъв характер и това е добре илюстрирано в резултатите от проведения от Синдикална Федерация на машиностроителите и металоработниците към Конфедерация на труда „Подкрепа“ проект.