КОНСТИТУЦИОННИЯТ СЪД ОБЯВИ ЗА ПРОТИВОКОНСТИТУЦИОННИ ИЗМЕНЕНИЯТА В ЧЛ. 355, АЛ. 1 – 4 ОТ КОДЕКСА НА ТРУДА.
За да обяви за противоконституционни измененията в чл. 355, ал. 1 – 4 от Кодекса на труда, приети с §11, т. 1 – 4 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона да държавния бюджет на Република България за 2026 г., Съдът прие, че изменението не е пряко обвързано с приходите и разходите в държавния бюджет за 2026 г.
Представяме в синтезиран вид част от Решение №17/ 20.10.2026г. на Конституционен съд на РБългария:
ПО ОСПОРВАНЕТО НА ЧЛ. 355, АЛ. 1 – 4 КТ, ВЪВЕДЕНИ С §11, Т. 1 – 4 ПЗР НА ЗДБРБ ЗА 2026 Г.
С §11, т. 1 – 4 ПЗР на ЗДБРБ за 2026 г. законодателят изменя чл. 355, ал. 1 – 4 КТ, като променя изчисляването на трудовия стаж – вместо действалото до изменението измерване на трудовия стаж чрез дни, месеци и години, въвежда измерване чрез часове, дни, месеци и години, за един ден трудов стаж признава времето, през което работникът или служителят е изработил пълното законоустановено за него работно време за деня, определя, че при работа при непълно работно време трудовият стаж се изчислява пропорционално на законоустановеното работно време, и посочва как се зачита един месец и една година трудов стаж.
Съгласно чл. 81 ЗПФ със законопроекта за държавния бюджет Министерският съвет може да предлага изменения и допълнения в други закони, само когато те са свързани със съставянето, изпълнението и отчитането на консолидираната фискална програма.
Изменените с §11, т. 1 – 4 ПЗР на ЗДБРБ за 2026 г. разпоредби на чл. 355, ал. 1 – 4 КТ са относими към основен институт на трудовото право – трудовия стаж. Съгласно чл. 351, ал. 1 КТ трудовият стаж е времето, през което работникът или служителят е работил по трудово правоотношение, доколкото друго не е предвидено в Кодекса на труда или в друг закон, както и времето, през което лицето е работило като държавен служител. По своята правна природа трудовият стаж е юридически факт, правопораждащ, защото от него възникват субективни права на работника или служителя. Такива права са например: правото на платен годишен отпуск (чл. 155, ал. 2 КТ), правото на допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит (чл. 12 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата), правото за изплащане на някои обезщетения при прекратяване на трудовото правоотношение (чл. 222, ал. 2, 3 и 4 КТ) и други. Специфичното за юридическия факт „трудов стаж“ е, че той е факт – състояние, състои се от повтарящи се, наслагващи се и протичащи във времето многократни юридически действия. Именно поради това начинът на изчисляване на трудовия стаж е от изключително значение за произтичащите от него права.
До изменението на чл. 355, ал. 1 – 4 КТ трудовият стаж се изчисляваше в дни, месеци и години. На основата на този начин на изчисляване се определяха и свързаните с трудовия стаж права на работниците и служителите. Начинът на изчисляване на трудовия стаж е въпрос в дискрецията на законодателя. Основният закон не урежда конкретно изискване към вида на мерките, чрез които, и към начина, по който следва да се изчислява трудовият стаж извън преценката за спазване на гарантирани от Конституцията основни права. Следователно в правомощието на Народното събрание е да създаде и съответно да промени установен начин на изчисляване на трудовия стаж, доколкото това не накърнява конституционно гарантирани права на гражданите. Проблемът, който оспорването на извършеното с §11, т. 1 – 4 ПЗР на ЗДБРБ за 2026 г. изменение поставя, е не дали е конституционно допустимо законодателят да измени съществуващия начин на изчисляване на трудовия стаж, а дали в настоящия случай е конституционосъобразно да го измени чрез преходните и заключителни разпоредби на закона за държавния бюджет.
С §12 ПЗР на ЗДБРБ за 2026 г., който е в сила от 01.09.2026 г., изрично е определено, че до 31.12.2026 г. трудовият стаж и съответните права по Кодекса на труда се определят по досегашния ред. Следователно от разпоредба на самия закон за държавния бюджет е видно, че промените в чл. 355 КТ не са пряко обвързани с приходите и разходите в държавния бюджет за 2026 г., защото няма да действат в периода, оставащ до края на бюджетната година.
Чрез оспореното изменение е осъществена трайна, значима промяна върху съществуващи права на гражданите, която не е пряко обвързана с целите на закона, заради който се приема.
ПО ИЗЛОЖЕНИТЕ СЪОБРАЖЕНИЯ КОНСТИТУЦИОННИЯТ СЪД НАМИРА, ЧЕ ИЗМЕНЕНИЯТА НА ЧЛ. 355, АЛ. 1 – 4 КТ, ВЪВЕДЕНИ ЧРЕЗ §11, Т. 1 – 4 ПЗР НА ЗДБРБ ЗА 2026 Г., СА ИЗВЪРШЕНИ ПО НАЧИН, КОЙТО Е НЕСЪВМЕСТИМ С ИЗИСКВАНИЯТА НА ОСНОВНИЯ ЗАКОН ОТНОСНО ПРАВОМОЩИЕТО НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПО ЧЛ. 84, Т. 2 ОТ КОНСТИТУЦИЯТА, КОЕТО ГИ ПРАВИ КОНСТИТУЦИОННО НЕТЪРПИМИ И СЛЕДВА ДА БЪДАТ ОБЯВЕНИ ЗА ПРОТИВОКОНСТИТУЦИОННИ.
Пълният текст на решението:
